- РАЗМЕР - 14,7 х 10,4 СМ. -Роден: около 1852 Арбанаси, днес България - Починал: 10 май 1876 Нейково, днес България -Иларион Иванов Драгостинов (Арбанасчето) е роден към 1852 г. в село Арбанаси, Търновско. Той е второто дете в семейството на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на гръцки език в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, той от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението. През 1868 г. завършва успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език, а по-късно също румънски, немски и италиански. В Търново Иларион учи и се сближава с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспелия бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата. През 1868 г. Иларион заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, Иларион Драгостинов развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите. Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи. Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През 1871 г. той е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тодор Кърджиев, Р. Иванов, Георги Икономов. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, Иларион Драгостинов напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно Дунав, самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК. Две години по-късно комитетът го изпраща в Шумен със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание, пламнали през септември 1875 г. в Стара Загора, в с. Черна гора, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от Васил Левски. -ТИМБРОФИЛ ЕООД - ОТ  
ПОЩЕНСКИТЕ РАЗХОДИ СА - 2,00 ЛЕВА
ЗА ПРЕПОРЪЧАНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ