Гривната пахунчи (Pahunchi / Pauchi) притежава завладяваща история и дълбока символика, дълбоко вкоренени в културното наследство на Индия. Тя не е просто декоративно бижу, а ценен ритуален предмет. Този специфичен дизайн произхожда и е най-популярен в предимно пустинния и богат на традиции щат Раджастан, както и в съседния Гуджарат (Западна Индия). : Моделите в днешния си вид стават изключително разпространени през XVIII и XIX век като част от кралските дворове и традиционното народно (племенно) изкуство. Историческите сведения обаче сочат, че подобни накити за ръце са изобразявани още в древни скулптури от периода Шунга в Бенгал, което прави концепцията на хиляди години. Пахунчи е традиционен сватбен накит. В индуистката култура тя служи като свещен символ на брака (подобно на брачната халка на Запад) и се носи за здраве, дълголетие и защита на съпругата. Конците на гривна – прасковено-червено и зелено. Това не е случайно. В индийските традиции червеният цвят олицетворява матримониалната връзка, страстта и чистата съпружеска вярност, докато зеленият цвят е символ на плодородието, природата и новото начало. Червеното и неговите нюанси (включително теракота, коралово и прасковено) е най-важният цвят за всяка омъжена индуистка. Сватбените сарита в Индия традиционно са червени. Символизира любовта, страстта, силата, чистотата и новия съпружески статут на жената. Смята се, че червеният цвят притежава мощна енергия (Шакти), която предпазва младото семейство от нещастия и носи дълголетие на съпруга. В предимно сухия и пустинен щат Раджастан зеленият цвят е изключително ценен, тъй като олицетворява оазиса, свежестта, дъжда и живота. В сватбения контекст зеленото е директна благословия за плодородие (раждане на деца), благополучие и разцвет на новото семейство. Той носи мир, хармония и емоционален баланс в дома. Златистата сърмена нишка, която обвива закопчалката и преминава през краищата, символизира слънцето, божествената светлина и благословията на боговете. Свързва се с богинята на изобилието и богатството Лакшми. Тя показва, че семейството пожелава на булката живот, изпълнен с материален просперитет, лукс и висок статус в обществото. В Раджастан съществува традиция, наречена „Панчаранга“ (петте свещени цвята) или „Навратна“ (деветте цвята), където ярките конци контрастират със сивия цвят на среброто. Смята се, че този силен визуален контраст между блясъка на метала и наситените цветове на конците има апотропейна функция – т.е. улавя погледа на завистника и „разсейва“ лошата енергия, предпазвайки жената, която носи бижуто.