Реч на художника Иван Христов за художника Анастас Стайков, 3 страници. 

Анастас Стайков е роден на 21 май 1905 г. в Смолян. През 1929 г. завършва Националната художествена академия, София, при проф. Стефан Баджов. Стайков често е определян като първият родопски художник с академично образование; по-късно специализира и във френската „Академи Жулиен” в Париж. През целия си живот Стайков живее и твори в Пловдив, където е член на Дружеството на южнобългарските художници. През 1937 г. устройва първата си изложба в София. Има над 20 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални и регионални експозиции. Член на съюза на българските художници. Почетен гражданин е на родния си град Смолян. Негови творби са притежание на много галерии и частни колекции в страната и чужбина. Носител е на редица отличия и награди, сред които орден „Св. Св. Кирил и Методий” (1985). През 1943 г. участва в Биеналето във Венеция. Ретроспективна изложба в София (1968). По – значими творби: „Родна стая” (1933), „Четиринадесет дома” (1936), „Родопска невяста” (1938), „Край Смолян” (1938), „Търколевата къща” (1979), „Ждрелото” (1984) и др.

Починал на 10 септември 1988 г. в Пловдив.

Иван Кънчев Христов е роден през 1900 г. в град Видин. Завършва Втора мъжка гимназия в София и по желание на своя баща се записва в Юридическия факултет. По същото време посещава Държавното рисувално училище като частен ученик.

От 1920 г. до 1925 г. следва в Художествената академия, специалност „Живопис“ при професорите Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов.

От 1926 г. до 1927 г. специализира живопис в Мюнхен, един от най-големите европейски центрове на изкуството. Двегодишният престой завършва с първата му самостоятелна изложба, в която показва основно портрети, но и няколко пейзажни творби от Трявна, които са оценени високо от критиката.

След завръщането си в България работи като учител по рисуване в Столарското училище в Трявна, където по негова инициатива е създадена музейна сбирка, от която води началото си специализираният Музей за резбарско и зографско изкуство, а по-късно преподава и в мъжката гимназия „Александър I“ в Пловдив. Постепенно, той въвежда нови методи за преподаване, които се препоръчват на учителите по рисуване в цялата страна.

Христов рисува пейзажи от всички краища на България – Велико Търново, Габрово, Балчик, Видин, Белоградчик, Пловдив, където известно време работи и като художник към Народния музей.