ЕКОНТ , ТОП СЪСТОЯНИЕ БЕЗ НИТО ЕДИН ПЕЧАТ И ДРАСКАНО , СТРАНИЦИ : 49 , 50 , 64 , 65 , 66 , 67 , 495 и 496 СА СЪСТАРЕНИ СКЕРО КОПИЯ . В КРАЯ ИМА НЯКОЛКО ЛИСТА СЪС ЛЕКИ ЗАБЕЛЕЖКИ ОТ ЕДНАТА СТРАНА , НАЛИЧНИ ВСИЧКИ ИЛЮСТРАЦИИ + ПОРТРЕТА НА ИВАН ВАЗОВ НА ПО ДЕБЕЛА ХАРТИЯ ( КАТО КАРТОН ) ЛЕКА РЕСТАВРАЦИЯ НА ГРЪБЧЕТО В ДОЛНАТА ЧАСТ ( 2.5 см. ОТ КОЖАТА Е ПОДМЕНЕНА ) ПРОВЕТРЕНА И ОСВЕЖЕНА . ВИСОКА ЗАПАЗЕНА ЦЕНА , НЕ Е ЗОР ДА СЕ ПРОДАДЕ !!!

Под игото

 
Под игото
Титулна страница на первото самостоятелно издание на "Под игото" от 1894 г.
АвторИван Вазов
Създаден1887–1888,Одеса,Руска империя
Първо издание1889 г.
София
ИздателствоТодор Чипев
Оригинален езикбългарски език
ЖанрИсторически
Видроман
СтранициОт 354 до 431
Начало„Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.“
Край„Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“

„Под игото“, с подзаглавие„Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“, ероманв три части на българския писателИван Вазов, публикуван цялостно за първи път през1894г. Заглавието насочва към историческото време (към османското владичество), а подзаглавието „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението“ отново насочва към време на робство, но и на пробуждане, на промяна в мисленето на общността. Основни опозиции: срам – слава, тъмнина – светлина.

История и адаптации

Романът е написан през 1887– 1888 г. по време на изгнание на Вазов вОдеса(тогава вРуската империя, сегавУкрайна). Пренесен е вБългарияс руската дипломатическа поща. Публикуван е отиздателство „Т. Ф. Чипев“. Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“. През 1890 г. в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. романът излиза като самостоятелна книга на английски („Under the Yoke“, изд. „William Heinemann“) и на български („Под игото“, изд. „Т. Ф. Чипев“). Българското издание от 1894 г. е с илюстрации наАнтони Пьотровски,Йозеф Обербауер,Антон МитовиИван Мърквичкаи с портрет на Вазов. Първоначално са фотографирани актьорите от театър „Сълза и смях“, след което художниците рисуват персонажите по снимките, като използват и своя почерк.Следващите 3 издания на български (1896 г., 1910 г., 1920 г. – юбилейно), са издадени от Т. Ф. Чипев, с илюстрации на известни художници.

„Под игото“ е силно повлиян от френскияромантизъм. Това е и първият роман в младата българска литература. Определян е като първия пример за този жанр вбългарската литература.[3]Творбата е най-популярното произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга. Литературната критика приема произведението нееднозначно. Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст на „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението.