I DO NOT SHIP TO ROMANIA AND GREECE!
Shipping within Bulgaria ONLY by Econt.
.....
Казвам се Момчил Войнов и Ви представям една своя непретенциозна картина:
"Хипи с обеца" - професионално рамкирана, размер с рамката 44.6/34.6 см, акрил върху платно. Подпис долу вдясно, както и автограф на гърба на картината. Картината е със сертификат.
Заедно с нея получавате и 5 екземпляра от моята стихосбирка "Баташкото клане", в която са поместени над 60 от моите стихотворения и кратки поеми, писани в периода 2019-2026 г. Петте книжки са със стандартен поздрав/автограф на първа страница.
Достъпът ми до всички поетични конкурси в България и до финансиране от НФК е напълно блокиран заради няколко мои стихотворения - Руски войник, Василий Верешчагин, 1878, Трети март и др.
Октоподът на Чичо Сам не прощава груби поетични грешки.
Можете да прочетете повечето мои стихотворения на сайта ми, който се открива лесно в Гугъл по двете ми имена.
Доставка за сметка на получателя, единствено с ЕКОНТ. Нямам възможност за лично предаване.
По-долу може да прочетете две от стихотворенията в книжката.
Трети март
Трети март, празник наш -
светъл ден на свободата!
Трети март, вечен страж -
пали огъня в сърцата!
Ден на смели капитани
из тракийски низини;
ден на цветните гайтани
по планински висини!
Плам от поход буреносен
на героите е той;
плам от бой победоносен;
шум от щикове безброй!
Вик на хиляди руснаци
над поробени земи;
вик на старци, на юнаци
из замръзнали тъмѝ!
Грохот вечен от копита
в най-безбожни времена;
вкус на вино и на пита
насред бойни знамена!
Марш за правда, безпощаден,
в симеоновия брод;
марш на българина, жаден
за достоен, нов живот!
Песен ботева се лее
над полята, над града;
кръст отгоре ни се вее -
брат до брата е в беда!
В миг за Шипка да се сетим,
да извикаме "Урá"!
Свят свободен да усетим
с дъх на българска гора!
С трясък спомени се връщат:
ден на радост, и на кръв...
Християни се прегръщат -
лъв застанал е до лъв!
Трети март - празник наш,
светъл ден на свободата!
Трети март - вечен страж!
Огън грее във сърцата!
Стругарят и Джони Уокър
Мъж на име Джони Уокър
срещнах някога, веднъж...
Беше той до кости мокър,
че навън ръмеше дъжд.
Влезе в бара без да бърза
и сомбрерото свали -
на стената го завърза,
и извика: "Вън вали!".
Най-небрежно се огледа
с поглед кротък, някак вял;
беше кожата му бледа,
а револверът му - бял.
Стол до мен видя свободен
и придърпа го с ръка...
Беше с израз благороден,
с нови чизми на крака.
"Аз съм Джони!" - тихо рече
и подаде мокра длан: -
"Тук дошъл съм отдалече,
ала нямам още план...
Виждам, друже, че скучаеш
в този тъй прекрасен ден -
може би несгоди траеш? -
сподели ги, моля, с мен!"
И така, на този Джони
станах бързо аз другар -
в миг тъгата той прогони
от нещастния стругар.
За жена ми ме разпита,
и за стария ми струг...
С него смях се до насита,
както никога със друг!
От Шотландия разказа
притчи, вицове безброй...
Снимка стара ми показа
на семейството си той.
Сам на бара с "Джони Уокър" -
беше някога, веднъж...
Е, прибрах се вкъщи мокър,
че навън ръмеше дъжд.