I DO NOT SHIP TO ROMANIA AND GREECE!
Shipping within Bulgaria ONLY by Econt.
.....
Казвам се Момчил Войнов и Ви представям една своя непретенциозна картина:
"Танцуващи фигури 1" - професионално рамкирана, размер с рамката 44.3/34.4 см, акрил върху платно. Подпис долу вдясно, както и автограф на гърба на картината. Картината е със сертификат.
Заедно с нея получавате и 5 екземпляра от моята стихосбирка "Баташкото клане", в която са поместени над 60 от моите стихотворения и кратки поеми, писани в периода 2019-2026 г. Петте книжки са със стандартен поздрав/автограф на първа страница.
Достъпът ми до всички поетични конкурси в България и до финансиране от НФК е напълно блокиран заради няколко мои стихотворения - Руски войник, Василий Верешчагин, 1878, Трети март и др.
Октоподът на Чичо Сам не прощава груби поетични грешки.
Можете да прочетете повечето мои стихотворения на сайта ми, който се открива лесно в Гугъл по двете ми имена.
Доставка за сметка на получателя, единствено с ЕКОНТ. Нямам възможност за лично предаване.
По-долу може да прочетете две от стихотворенията в книжката.
Паднал си, четнико
Тука не ще стъпи майка ти бедна -
паднал си, четнико, в общия гроб.
Ида за малко при теб да поседна.
Черква далеч е, и нямаме поп...
Трябва да знаеш, че има го Бога -
искам при него сега да те пратя.
Вече да плача от мъка не мога,
твойте сестри нека плачат, и братя.
Млад си, най-младия сигурно тука,
двайсет години едва ли ги имаш.
Тая с косата навсякъде чука,
тръгнеш ли пушка и сабя да взимаш.
Даже и мъртъв юмруците стискаш -
знам ви такива, не си само ти.
Само свободна България искаш!
Нека душата ти в мир да лети...
Тялото твое земята прегръща...
Близки ще търсят утеха и кост.
В сънища дълго, и в ден ще се връща
споменът топъл по вечния мост.
Нека небето за теб да е стряха
и да намериш покоя си там!
Горе са всички, които умряха -
горе те чакат, не ще да си сам.
Ето го кръста - и него съм взела,
та да ти свети в небесни пътеки!
Тази молитва пред Бога съм чела,
име му светло да бъде вовеки!
Тука не ще стъпи майка ти бедна -
майка на най-непокорния роб!
Ставам сега, та при друг да поседна...
Паднал си, четнико, в общия гроб.
Руски войник
Там, на път към Берлин падна в бой и лежи -
той е руски войник, и отскоро баща.
Тихо плаче сега и сърце му тъжи,
че далеч у дома помни как обеща:
Да се върне герой със значки и медал;
да прегърне жена, син, и майка си пак.
Да докаже че, всичко от себе си дал,
той е истински мъж - не е вече хлапак!
И тогава, дошъл след последния бой,
да забрави за влажния черен окоп.
Да живеят пак в мир под звездите безброй!
Ала ето че пада в незнайния гроб...
Вчера бързо в атака той знаме заби,
но ранен е сега – нощ не ще издържи...
За народа си там, за Русия се би!
И вовек ще я носи и жива държи.
Тези пусти значки... не, не искат медал!
Де е нашия мъж, де е онзи хлапак?!
Само дясна ръка той да беше подал
да погали жена, син, и майка си пак!
Там, на път към Берлин падна в бой и лежи.
Той е руски войник, за родина – баща!
И небето се мръщи, и слънце тъжи...
Плачат вкъщи жени: "Ти нали обеща!..."