I DO NOT SHIP TO ROMANIA AND GREECE!
Shipping within Bulgaria ONLY by Econt.
.....
Казвам се Момчил Войнов и Ви представям една своя непретенциозна картина:
"Докосни ме" - професионално рамкирана, размер с рамката 35.5/29.3 см, акрил върху платно. Подпис долу вдясно, както и автограф на гърба на картината. Картината е със сертификат.
Заедно с нея получавате и 5 екземпляра от моята стихосбирка "Баташкото клане", в която са поместени над 60 от моите стихотворения и кратки поеми, писани в периода 2019-2026 г. Петте книжки са със стандартен поздрав/автограф на първа страница.
Достъпът ми до всички поетични конкурси в България и до финансиране от НФК е напълно блокиран заради няколко мои стихотворения - Руски войник, Василий Верешчагин, 1878, Трети март и др.
Октоподът на Чичо Сам не прощава груби поетични грешки.
Можете да прочетете повечето мои стихотворения на сайта ми, който се открива лесно в Гугъл по двете ми имена.
Доставка за сметка на получателя, единствено с ЕКОНТ. Нямам възможност за лично предаване.
По-долу може да прочетете едно от стихотворенията в книжката.
Асансьор
Светлината в миг угасна
и настъпи тишина...
"Ах, каква съдба ужасна!" -
писна младата жена,
и усетих топлина...
В асансьора бяхме двама
в онзи късен нощен час...
Та нима не беше драма?! -
бих попитал всички вас, -
цяла пропаст бе под нас!
Над земята - сто етажа...
Или бяха сто и два?
Но какво ли да ѝ кажа -
търсех някакви слова...
Не очаквах аз това!
Бях притиснат до стената
с остри нокти по врата.
Паникьосана, жената
в мен опираше гръдта
и споделяше потта...
Тя наистина гореше...
Плътно в мен се долепи -
тъй сърцето ѝ туптеше,
че във моето се впи!
Как човек да не сглупи?!
В малка клетка - само двама...
Кой в нощта ни бе събрал?!
Не познавах тази дама,
но почти се бях предал...
Кой тестѐто бе раздал?
Сякаш някаква магия
в асансьора ни обви...
Длан по гладката ѝ шия
пуснах бавно да върви
и докоснахме глави...
Чело в чело - в тъмнината.
Сляхме устни изведнъж!
Но чия ли бе вината
в онзи луд греховен дъжд?!
Тя бе дама, аз бях мъж...
Тъй високо над реката,
тъй високо над града...
Тя докосваше с ръката
нежно моята брада
и разтапяше леда...
Сутиенът ѝ се свлече.
Бликна плам неудържим!
Беше много късно вече
тази страст да потушим:
"Да, уви, ще съгрешим..."
Четвърт час - любов случайна.
До къде ли? Е, познай...
Там баладата омайна
изтанцувахме до край!
Четвърт час - вълшебен рай...
Цяла вечност сякаш бяхме
под лъка на Купидон,
и над облаци летяхме
на гърба на буен кон...
Топъл дъх и нежен стон.
Светлината в миг пристигна
и настъпи тишина...
Тя с очи пред мен премигна,
сякаш чувствайки вина.
Беше хубава жена!
За последно ме целуна
и натисна "сто и пет".
Дар, изпратен от Фортуна
в кратък приказен куплет -
устни, сладки като мед.
Сетен шепот в голотата
на случайните тела.
В миг отвори се вратата
и разпери тя крила -
"Лека нощ!" ми пожела...
И тогава се огледах
в огледалната стена -
в златен прах от Андромеда,
сам, окъпан в светлина...
Разцелуван от жена.