Военната кариера на Иван Сокачев преминава през всички войни, които България води до 1945 г. Виден и деен общественик, деятел на ловното движение,писател(с псевдонимАлен мак), журналист.

Роден е в семейството на адвокат във Враца на 8 ноември 1887 г. ЗавършваВоенното на Негово Величество училище, където учи с бъдещите генералиВладимир СтойчевиКрум Лекарски, като е произведен в чинподпоручикна 2 август 1908 г.

Военна кариера

До 1912 г. служи във2-риартилерийски полквъв Враца. Заминава на фронта още в първите дни наБалканската война(1912 – 1913), после участва вМеждусъюзническата война(1913). Служи въвВарненския укрепен пункт, а от 1922 г. е в 1-во артилерийско отделение. Същата година е уволнен от редовна военна служба.

Участва във войната на България срещуНацистка Германия(1944 – 1945). Като старши офицер от Българската армия Сокачев е награден от маршалТолбухинза проявена лична храброст със съветския орден „Александър Невски“ ІІ степен, с който са удостоени малко българи. Кавалер е и на други ордени, сред които германскиятЖелезен кръсти 2 ордена „За храброст“.

Представител е на България в Комисията по репарациите въвВиенаслед края на Втората световна война[1].

Военни звания:подпоручик(2 септември 1908),поручик(22 септември 1911),капитан(18 май 1915),майор(27 февруари 1918),подполковник.

Друга дейност

Уволнява се от военна служба (1922) заради здравословни проблеми. Посвещава 10 години от своя живот на първото в България трудовогорско стопанство„Тича“ вЛонгозакрай селоДолни чифлик, където е управител. Само за 4 години под негово ръководство там са построени 2 фабрики, 3гатерниработилници, железопътна гара, газогенераторна станция (106 конски сили), читалище, столарско (мебелно) училище, прокаран е водопровод. Създава дивечовъдната станция „Шерба“ (1931), основава първия развъдник за едър дивеч „Марин тепе“, където се отглеждатблагородни елени.

Името му е свързвано и с дълголетната история на националното ловно движение, представител е на България в Международния ловен съвет.

Той е инициатор на създаването на Обща федерация на спортните организации в България, член е на ръководството наБългарския олимпийски комитет. Председател е на Комитета за защита на природата и горите и на Върховния стрелкови комитет, както и първият председател на Българското киноложко дружество.

Трудов лагер

През септември 1948 г. неочаквано е отзован от Комисията по репарациите в Австрия и още с пристигането му в България е арестуван. Задържан е в Дирекцията на милицията, изправен е пред съда с обвинение в „сътрудничество с фашистката власт“.

Изпратен е втрудовия лагеркрай с.Богданов дол, Пернишко. Умира там при неизяснени обстоятелства – по съобщение от началника на лагера до роднините му той се бил обесил в момент на психическа депресия на 26 февруари 1949 г