Китайска порцеланова ваза с изключително детайлен и сложен триизмерен (3D) релеф Блан де Шин (Blanc de Chine)

Блан де Шин (Blanc de Chine), което в превод от френски означава „Бяло от Китай“, е френското наименование на прочутия китайски бял порцелан, произвеждан в района на Дехуа (Dehua) в провинция Фудзиен. Този порцелан е световноизвестен със своята изключителна чистота, копринен блясък и нежни нюанси. Производството в Дехуа започва още по време на династията Сун (960–1279 г.), но достига своя абсолютен разцвет по време на династиите Мин (1368–1644 г.) и Цин (1644–1912 г.). През 17-и и 18-и век френските търговци и колекционери се влюбват в този порцелан и му дават името Blanc de Chine. Той става толкова популярен в Европа, че вдъхновява създаването на първите европейски порцеланови фабрики (като Майсен в Германия и Шантийи във Франция). Тайните на Блан де Шин се крият в специфичната местна глина и техника на изпичане. За разлика от порцелана от Дзиндеджен, глината в Дехуа съдържа минимални количества желязо. Това предотвратява появата на сивкави или зеленикави нюанси след изпичане. Високо съдържание на калий в химичния състав позволява на глазурата и самата порцеланова маса да се „стопят“ перфектно в едно цяло по време на печенето, създавайки гладка, полупрозрачна и стъкловидна повърхност. Изработката на подобен порцелан с толкова сложен, триизмерен (3D) релеф е изключително трудоемък процес. Той съчетава няколко традиционни китайски занаятчийски техники, които се предават от поколение на поколение в регион Дехуа. Процесът започва с оформянето на самата основа на вазата. Основната куха форма на вазата се извайва ръчно на колело или се излива в гипсов калъп, като се използва течен порцеланов шликер. Докато порцеланът е още влажен и мек като кожа, майсторът ръчно изрязва и нагъва горния ръб, за да му придаде характерната вълнообразна форма, наподобяваща венчелистче на цвете. Най-сложната част е създаването на драконите, водните лилии и перлите. Те не са изливат заедно с вазата, а са прикрепени допълнително чрез техника, наречена „贴花“ (Tiēhuā) или пластична апликация. Майсторът извайва всяко тяло на дракон, всяко мустаче, нокът и листенце поотделно. Всяка фигура се залепва много внимателно върху гладката повърхност на вазата. За „лепило“ се използва същият течен порцеланов шликер. Този етап изисква огромно майсторство – ако детайлът не е залепен перфектно, при изпичането в пещта той ще се отлепи и ще падне. Преди печенето вазата трябва да изсъхне напълно по естествен път. Това е критичен момент. Поради тежките 3D декорации, добавени от външната страна, балансът на теглото се променя. Порцеланът от Дехуа има свойството да се свива и омеква много по време на съхнене и печене, което често води до изкривяване или напукване. Само най-успешните бройки оцеляват без дефекти. За разлика от европейския порцелан, класическият Блан де Шин често се подлага на еднократно изпичане. Вазата се покрива със специална прозрачна глазура и се поставя в пещта при температура между 1250°C и 1350°C. Поради високото съдържание на калий и ниското съдържание на желязо в местната глина, по време на печенето глазурата буквално се разтапя и се „напоява“ в самото порцеланово тяло. Точно това придава на повърхността онзи мек, вътрешен блясък, вместо острия и студен блясък на обикновеното стъкло.

Централната композиция е един от най-дълбоките и предавани през вековете символи в китайската култура. Два дракона, обърнати един срещу друг, които се борят да улавят голяма централна перла с пламъци (разположена върху лотосов цвят в основата). В китайската митология драконът не е зъл звяр, а благородно, божествено същество, символ на власт, сила, късмет и пазител на небесните съкровища. Когато два дракона са изобразени заедно около перлата, това символизира вечния стремеж на човека към познание и мъдрост, както и хармонията между дуалните сили във вселената (подобно на Ин и Ян).

В перфектен вид, датирана като производство 50те години на миналия век.

размер: 35см.