I DO NOT SHIP TO ROMANIA AND GREECE!
Shipping within Bulgaria ONLY by Econt.
.....
Представям Ви една непретенциозна малка картина - акрил/маркер на платно, професионално рамкирана.
Автор: Момчил Войнов (аз)
Размер: 23.7/23.7 см с рамката, 19/19 см видимо изображение.
Подпис долу вдясно; автограф и личен печат на гърба.
По-долу може да прочетете моите стихотворения "Смъртта на философа" и "Художничката", а повече мои стихотворения ще намерите на сайта ми, който се открива лесно в Гугъл по двете ми имена.
Доставка единствено с ЕКОНТ. Нямам възможност за лично предаване.
Смъртта на философа
И нея в тънка строфа
отдавна бе описал -
смъртта си, философът,
с мастило бе изписал...
Но всъщност - бе преписал.
Дълбоко в чужда книга -
по стръмен път, забравен -
видя как тя пристига
пред дом, в тъга удавен,
в съня си - сам оставен.
Издигаше се борче
зад дървена ограда;
в притихналото дворче
тревица - още млада -
се къпеше в прохлада.
Далече зад стъклото
самотна свещ гореше;
до нея, на леглото,
художник млад лежеше
и в сетен час кървеше...
От свой приятел верен
пронизан бе в гърдите.
На фона сиво-черен
се виждаха следите
по пътя под звездите.
"Момчето си отива,
потъва в планината..."
Високо на статива -
огряла пак стената, -
тъгуваше луната.
Замислен, философът
бутилките погледна;
строи ги в тази строфа -
за празна нощ, последна,
на блянове - тъй бедна...
"Убиваш самотата
с вълшебната си пяна;
опиваш суетата
и всяка нова рана
в душата разпиляна...
Единствен мой другар си,
до мен в нощта будуваш.
Но, демон или дар си?!
Божествено целуваш,
но твърде много струваш.
Тук винаги се връщаш,
сълзите ми да триеш;
тъй мило ме прегръщаш...
Но истината - криеш!
Да, знам - ще ме затриеш."
И тази вечер - ето,
след толкова години -
кама заби в сърцето
отровното мартини...
О, Господи, прости ни!
Че в тази тънка строфа
молбата не видяхме;
че там, до философа
за малко не поспряхме...
Че пак жестоки бяхме.
Художничката
В тъмна нощ тя рисува все съща картина:
"Към Луната лети господин с телескоп."
Само нейното име аз зная - Мартина!
Но не бързам заникъде - вече съм роб...
Има малка мансарда в съседната сграда,
тъй чаровна брюнетка на трийсет и пет;
да я зърна - за мен всеки път е награда -
как целува тя палеца свой за късмет.
Щом държи огледалцето, с трите молива
край очите си топли чертае море;
и със каничка малка цветята полива...
Тази сутрин е с шапка в кафяво каре.
И отваря на входа във девет вратата,
да поеме по правия сив тротоар.
Бързам аз да извадя отново брадата
и перуката дълга от куфара стар...
Ето - вече съм скитник, в зацапана риза,
но във джоба си нося пак малко сребро -
за изкуството нейно, дори и във криза,
с трите франка и днес ще направя добро.
На отсрещния бряг съм, кафе да си взема -
заговаря ме чакащ на спирката мъж;
и прехвърляме думи, от тема на тема,
под ръмящия кротко отгоре ни дъжд...
Тя отключва решетката, вън да избута
колелото с табелката с цвят на розе,
и във тази вълшебна и кратка минута
се усмихват мъжете по Шан-з-Елизе...
Тази малка витрина нае в ранна пролет:
като пъстър синигер - сред градски потоп!
Срещу мен вече виждах поредния полет:
"Към Луната лети господин с телескоп."
Чувам - плахо опитва наблизо да лае
малък пудел, завързан за тежък капак;
вестникарката млада отново дошла е -
разпозна ме, и идва усмихната пак:
Получава от мен пет сантима и цвете -
булеварда пресича, притичвайки, тя:
отдалече ги виждам как бъбрят си двете -
зад файтоните спрели с бинокъл следя...
И отнасям към своя дом тази картина,
от вълшебните багри съм цял окован -
че рисунките нейни - прекрасна градина -
вече станаха двайсет на моя таван!
Да я гледам в ръцете си - жива наслада,
да прокарам дланта си, на краските роб...
Ала днес - на гърба ѝ, каква изненада:
"Аз сънувам все теб... Господин с телескоп"!
2026-VI