I DO NOT SHIP TO ROMANIA AND GREECE!

Shipping within Bulgaria ONLY by Econt.

.....

 Представям Ви една непретенциозна картина - акрил/маркер на платно, професионално рамкирана.

Автор: Момчил Войнов (аз)

Размер: 22/29.5 см с рамката, 17.3/24.8 см видимо изображение.

Подпис долу вдясно; автограф и личен печат на гърба.

По-долу може да прочетете моето стихотворение "Асансьор" (16 куплета), а повече мои стихотворения ще намерите на сайта ми, който се открива лесно в Гугъл по двете ми имена.

Доставка единствено с ЕКОНТ. Нямам възможност за лично предаване.

Асансьор

Светлината в миг угасна 

и настъпи тишина...

"Ах, каква съдба ужасна!" -

писна младата жена,

и усетих топлина...

В асансьора бяхме двама

в онзи късен нощен час...

Та нима не беше драма?! -

бих попитал всички вас, -

цяла пропаст бе под нас!

Над земята - сто етажа...

Или бяха сто и два?

Но какво ли да ѝ кажа -

търсех някакви слова...

Не очаквах аз това!

Бях притиснат до стената

с остри нокти по врата.

Паникьосана, жената

в мен опираше гръдта

и споделяше потта...

Тя наистина гореше...

Плътно в мен се долепи -

тъй сърцето ѝ туптеше,

че във моето се впи!

Как човек да не сглупи?!

В малка клетка - само двама...

Кой в нощта ни бе събрал?!

Не познавах тази дама,

но почти се бях предал...

Кой тестѐто бе раздал?

Сякаш някаква магия

в асансьора ни обви...

Длан по гладката ѝ шия

пуснах бавно да върви

и докоснахме глави...

Чело в чело - в тъмнината.

Сляхме устни изведнъж!

Но чия ли бе вината 

в онзи луд греховен дъжд?!

Тя бе дама, аз бях мъж...

Тъй високо над реката,

тъй високо над града...

Тя докосваше с ръката

нежно моята брада

и разтапяше леда...

Сутиенът ѝ се свлече.

Бликна плам неудържим!

Беше много късно вече

тази страст да потушим:

"Да, уви, ще съгрешим..."

Четвърт час - любов случайна.

До къде ли? Е, познай...

Там баладата омайна

изтанцувахме до край!

Четвърт час - вълшебен рай...

Цяла вечност сякаш бяхме

под лъка на Купидон,

и над облаци летяхме

на гърба на буен кон...

Топъл дъх и нежен стон.

Светлината в миг пристигна

и настъпи тишина...

Тя с очи пред мен премигна,

сякаш чувствайки вина.

Беше хубава жена!

За последно ме целуна

и натисна "сто и пет".

Дар, изпратен от Фортуна

в кратък приказен куплет -

устни, сладки като мед.

Сетен шепот в голотата 

на случайните тела.

В миг отвори се вратата

и разпери тя крила -

"Лека нощ!" ми пожела...

И тогава се огледах

в огледалната стена -

в златен прах от Андромеда,

сам, окъпан в светлина...

Разцелуван от жена.

2026-III