I DO NOT SHIP TO ROMANIA AND GREECE!

Shipping within Bulgaria ONLY by Econt.

.....

 Представям Ви една непретенциозна картина - акрил на платно, професионално рамкирана.

Автор: Момчил Войнов (аз)

Размер: 22/29.5 см с рамката, 17.3/24.8 см видимо изображение.

Подпис долу вдясно; автограф и личен печат на гърба.

По-долу може да прочетете моите стихотворения "Паднал си, четнико" и "Баташкото клане", а повече мои стихотворения ще намерите на сайта ми, който се открива лесно в Гугъл по двете ми имена.

Доставка единствено с ЕКОНТ. Нямам възможност за лично предаване.

Баташкото клане

По вратите - демон тропа...

Спомен още жив гори -

там, в полите на Родопа,

сред вековните гори...

В град на български войводи,

синове на Симеон -

демон връща се и броди,

яхнал черния си кон.

В ярък спомен за ужасни,

нечовешки времена;

за девойки най-прекрасни,

за дечица, без вина:

С дни сълзите си редили 

край студената стена

и с живота си платили 

дан на чужди племена...

Остров малък, православен,

търсещ равенство и мир,

най-безжалостно удавен

в сатанински кървав пир:

Пир невиждан, мародерски...

Пир - наслада от страха;

от мъченията зверски...

Рожба черна на греха!

Там, край храма още пукат - 

пукат пушките, ехтят;

по дръвници - брадви чукат...

Малки ангели летят!

Още там са, по земята,

всички паднали глави -

в кръв, безмилостно пролята

връз зелените треви.

Кръв, по улици потекла,

из дворове, по бразди...

Чужда вяра, кръв, отрекла -

още там е, там блести!

Нож след нож и днес пронизва

слънце жарко над Батак;

буйни пламъци облизват

небесата в нощен мрак...

Черни брадви, ятагани...

Детски плач пълзи навред;

стенат клани-недоклани

в огън адски - бич проклет.

Там, в полите на Родопа,

сред вековните гори...

По вратите - демон тропа!

Спомен още жив гори.

Паднал си, четнико

Тука не ще стъпи майка ти бедна -

паднал си, четнико, в общия гроб.

Ида за малко при теб да поседна.

Черква далеч е, и нямаме поп...

Трябва да знаеш, че има го Бога -

искам при него сега да те пратя.

Вече да плача от мъка не мога,

твойте сестри нека плачат, и братя.

Млад си, най-младия сигурно тука,

двайсет години едва ли ги имаш.

Тая с косата навсякъде чука, 

тръгнеш ли пушка и сабя да взимаш.

Даже и мъртъв юмруците стискаш -

знам ви такива, не си само ти.

Само свободна България искаш!

Нека душата ти в мир да лети...

Тялото твое земята прегръща...

Близки ще търсят утеха и кост. 

В сънища дълго, и в ден ще се връща

споменът топъл по вечния мост.

Нека небето за теб да е стряха

и да намериш покоя си там!

Горе са всички, които умряха -

горе те чакат, не ще да си сам.

Ето го кръста - и него съм взела, 

та да ти свети в небесни пътеки!

Тази молитва пред Бога съм чела,

име му светло да бъде вовеки!

Тука не ще стъпи майка ти бедна -

майка на най-непокорния роб!

Ставам сега, та при друг да поседна...

Паднал си, четнико, в общия гроб.

2026-II