издаден 1978 г
съдържа 16 бр . цветни
38бр черно бели репродукции
Рафаело Санцио да Урбино(наиталиански:Raffaello Sanzio da Urbino; наричан същоРафаело Сантиили самоРафаело) еиталианскихудожникиархитектотФлорентинската школа. Той твори презЗрелия ренесанс, който обхваща периода от самия край наXV векдо първите години наXVI век.
По традиция Рафаело е смятан за един от тримата големи майстори на този период, наред сМикеланджелоиЛеонардо да Винчи.[2]
Дейността на Рафаело се разделя на три стилистично обособени етапа, описани още отДжорджо Вазари: ранните му години вУмбрия, четиригодишен период във Флоренция (1504 – 1508) и триумфалният му успех вРим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.[3]
Въпреки относително краткия си живот Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от творбите му се намират вАпостолическия дворецвъвВатикана, включително изрисуваните с фрескиСтаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното му произведение „Атинската школа“, намираща се в стаятаСтанца дела Сенятура.
Още приживе Рафаело е много влиятелен, въпреки че извън Рим работите му са известни главно от печатни репродукции. След смъртта му неговият главен съперникМикеланджелостава по-популярен и едва през 18 – 19 век по-ведрите и хармонични работи на Рафаело отново започват да се оценяват високо