Аристоник, героят от повестта на Езьорски, е историческо лице. Той живял в Пергам (Мала Азия), бил син на пергамския цар Евмен II и на една робиня. В 132 г. пр. н. е., застанал начело на въстанието на робите, Аристоник обявил всички роби за свободни и нарекъл привържениците си хелиополити, т. е. граждани на слънчевата държава. Името „хелиополити“ било взето от един популярен по онова време роман, от който Аристоник се повлиял и при формиране на политическите си възгледи.В продължение на две години (132—130 г. пр. н. е.) римляните не успявали да се справят с въстанието, макар че били подпомагани от малоазиатските гръцки градове и от някои царе, които се опасявали да не би въстанието да се прехвърли и на тяхна територия. Аристоник се защищавал отчаяно и в 130 г. пр. н. е. разбил консула Публий Лициний Крас, който обсаждал град Левки и който загинал в това сражение. Но силите на Аристоник били изчерпани и приемникът на Крас разбил въстаниците при Стратоникея (129 г.). Аристоник бил пленен и пратен в Рим, където бил удушен в затвора.