БИБЛИОТЕКА - ИЗБРАНИ КНИГИ ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ

Любимецът на младите читатели Жул Верн е създател на монументална поредица от романи под общото заглавие „Необикновени пътешествия“ Като цяло тя представлява научно-художествена енциклопедия за юноши и обхваща общо 65 романа.

През есента на 1880 г. Жул Верн представил на своя издател Етцел ръкописа на „Жангада“ - 22-рия роман от тази поредица. Според установения между автора и издателя ред романът бил поместен първо в детско юношеското „Списание за възпитание и развлечение“ (№ 33 и 34 1881 г.), а после (същата година) излязъл едновременно в две отделни издания - евтино и луксозно.

Още докато романът се печатал в списанието, Жул Верн узнал, че един студент от Политехническото училище е успял да разчете криптограмата, на която се основава целият замисъл на „Жангада“. Писателят побързал да състави за отделното издание нова, по-сложна криптограма, не тъй лесна за предварително дешифриране.

Неочакваното намиране на тайнствен документ, от правилното разчитане на който може да зависи по-нататъшната съдба и дори животът на героя, е един от любимите художествени похвати на Жул Верн.

От стар пергаментов ръкопис професор Лиденброк узнава, че съществува вход за „центъра“ на Земята („Пътешествие до центъра на Земята“). Писмо в бутилка, извадена от стомаха на акула, насочва към следите на изчезналия Грант („Децата на капитан Грант“). Уловен пощенски гълъб с шифрована бележка разкрива на австрийските власти тайния заговор на Матиаш Шандор от едноименния роман.

Всеки от тези тайнствени документи е съставен много умело. Читателят не бива в никой случай да намери ключа на шифъра без помощта на автора, иначе се разваля целият ефект. Според биографите на Жул Верн той изучавал специални трудове по криптография и тайнопис, обичал да съставя и разгадава всевъзможни главоблъсканици, ребуси, шаради, логогрифи, смятал тази работа за полезна тренировка на ума и паметта. Между документите на писателя са намерени няколко хиляди подобни „творения“. Но може би в никое друго произведение на Жул Верн шифрованият документ не е съставен така майсторски, както в „Жангада“. Историята на неговото разшифроване и обяснение заема няколко глави, безспорно най-увлекателните в романа.

Може да се каже, че като вмъква във фабулата на „Жангада“ тайнствен документ, свързан с престъпление, Жул Верн вплита в романа си елементи от криминалната литература. Такива елементи има и в други негови романи („Южната звезда“, „Братя Кип“). Но той не се впуща в прославянето на ловки детективи и престъпници, а изгражда увлекателен сюжет върху научно-просветителска основа, като използува в случая тогавашните сведения за природата и географията на Бразилия, за бита и нрави те на нейното многонационално население, за колонизацията и изтребването на коренните й жители. И, разбира се, както във всички романи на Жул Верн, накрая злото е победено и правдата тържествува.

Сюжетът на „Жангада“, един от най-добрите образци на географско-приключенския роман във френската литература от XIX век, е използуван в мексиканския филм „Тайната на Жоао Карал“.

Настоящето издание е първият български превод на „Жангада“.