Карабек Артыкбаев не е поредният съветски художник с диплома на стената. Роден през 1948 г. в село Кенен-Арък, Киргизка ССР, този човек е минал през двете най-сериозни художествени школи, които системата е можела да предложи — Фрунзенското художествено училище (1968) и легендарния Суриковски институт в Москва (1974), където учи при Алексей Грицай — един от големите съветски пейзажисти и академик, при когото не попадаш случайно.

Година след дипломирането — вече член на Съюза на художниците на СССР. Не след пет, не след десет — след една. Който разбира какво означава това в контекста на 70-те години, знае, че говорим за художник, когото системата е разпознала веднага.

Артыкбаев рисува Киргизстан — но не екзотичния, туристическия Киргизстан. Неговият Киргизстан е истински — с бита, хората, планините, с усещането за място и памет. Реалист, но не скучен. Академичен, но не изсушен. Всяко негово платно е диалог между школата на московския академизъм и суровата поезия на централноазиатския пейзаж.

Заслужен деятел на културата на Киргизката република. Дипломи от Академия на изкуствата на Съветския съюз и от ВДНХ. Грамота от Президиума на Върховния съвет. Творбите му висят в Националния музей „Гапар Айтиев” в Бишкек, в Третяковската галерия в Москва и в Руската художествена академия.

Ако някой ви предложи Артыкбаев и се чудите — не се чудете дълго. Автор, чиито произведения висят в Третяковската галерия, досега не е стъпвал на български аукционен подиум.