На 18 юли ордите на Кямил паша обграждат Карлово и подлагат българското население на жестоки зверства. Забравили споразумението и писмения договор за взаимна защита, започват безчинства на 10 000-на редовна турска войска и 2000 черкези и башибозуци. Те ограбват къщи и дюкяни, избиват мъже, жени и деца. Част от плячката - пари, стока, покъщнина е натоварена на коне и изнесена от града, а друга – продадена на местните евреи.

 

Всички най-будни граждани са арестувани и навързани на синджири са откарани в Пловдив Някои умират по пътя, други са избесени или оставени да гният в турските затвори.

 

В продължение на 6 месеца на карловци се налага да живеят в страх и ужас, укрити в мазета и тавани. В българска къща комин не пуши, светлина не се вижда. Върхът на този ужас е достигнат, когато турците обявяват, че всички мъже от 7 до 70 години,

които се намерят, ще бъдат избити. За да спасят децата си, майките обличат момчетата в рокли.