Всякак съм си я представял Америка. Веднъж ми се е явявала като градина. Вървиш си из нея, късаш си, каквото видиш, и си ядеш. На очите сито и на стомаха. Кой колкото иска - толкова. Никой не те дърпа за пеша и не ти казва: „Хей, бате, къде дават така?.., Я ела тук да те видим кой си, що си!" Друг път съм си я представял като края на света, до който майката му е да се добереш с някой кораб. Качиш ли се на него, хвърляй шапка. Все някой ден ще те изсипе в Америка, а там вървят хора и викат: „Малко работа, много пари..."

И моите земляци, младежи още, не наплашени от живота, с як, балканджийски кокал, вървят най-отпред. Тях пък работата въобще не ги интересува. Кого, балканджията ли ще уплашиш с работа или с недояждане? Ти само парата му помахай пред очите и ела гледай - как се плюнчи молив, как се пишат документи и бършат сълзи... „Къде   бе, Иване, Пенко, Боньо?..." 

Марко Семов