Състояние,по снимките.Ако имате въпроси,пишете на лични.За София лична среща.Не работя със Спиди!Иван Алтънов с майка си и жена му.Иван Георгиев Алтънов е български юрист и дипломат, член-кореспондент на Българска академия на науките и професор по международно право в Софийския университет.Роден е на 5 септември 1892 г. в София. През 1914 г. завършва право в Сорбоната, Париж. Работи като главен секретар на финансовата дирекция на междусъюзническа Тракия. От 1921 до 1948 г. заема различни длъжности в Министерството на външните работи и изповеданията, участва в българската делегация на Лозанската конференция (1922 – 1923), секретар е на представителствата в Истанбул и Париж. Преподава междудържавно и международно частно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1938 г. е доцент, а от 1944 г. е професор в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1937 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. Член е на Международния съд в Хага. От 1944 до 1948 г. е главен секретар на Министерство на външните работи. Умира на 7 април 1972 г. в София.През 1938 г. е натоварен с защитата на делото между Столичната община на държавата България и Белгийското електрическо дружество заведено пред Постоянния съд за международно правосъдие в Хага, поради злоупотребата, която е вършело във вреда на трудовото население с цената на електрическата енергия. Делото приключва в 1939 г. успешно за България.  През 1941-1942 г. той отново е натоварен с защитата на делото на България срещу Румъния пред Арбитражния съд във Виена, по повод договора в Крайова за възвръщането на Добруджа. И двеет дела са били свързани с искания за много милиони левове.Майка му,Райна Георгиева Алтънова (Чалъкова),е дъщеря на Георгаки Стоянович Чалъкоглу (също Чалоглу или Чалъков) български общественик и османски политик,търговец.Георгаки Чалъкоглу,от средата на 19-ти век участва активно в усилията за усилване на българското влияние в църквата и утвърждаване на българското образование. От 1860 година е член на градския меджлис в Пловдив, от 1867 година – на виалетския меджлис в Одрин, а от 1868 до 1872 година – на новосъздадения Държавен съвет в Цариград. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век годишните му приходи от заплата и наеми на недвижими имоти надхвърлят 100 000 гроша. Георгаки Чалъков е един от противниците на пловдивския патриаршески митрополит Хрисант. Член е на ръководството на българското епархийско настоятелство в Пловдив. Настоятел е на Араповския манастир, подпомага строежа на български училища в Пловдив и обучението на български младежи в чужбина.Включва се в създаването на Българската екзархия и участва в нейното управление. През 1871 година участва в Църковно-народния събор в Цариград, като представител на Привременния смесен съвет. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.През 1877 година става член на Сената и получава титлата бей.Другата му дъщеря

Елена Георгиева Вълкович (Чалъкова),е баба на известната художничка Бистра Винарова.Сина му,Никола Георгакиев Чалъков е български политик,четири пъти кмет на Пловдив.Роден е през 1856 г. в град Пловдив в семейството на Георгаки Чалъкоглу и Елисавета Попйовчева от известния род Чалъкови. Завършва лицея Галата сарай, а после и Роберт колеж в Цариград. След 1878 г. работи като секретар на Областния съд на Източна Румелия. По-късно е личен секретар на Александър Богориди и Гаврил Кръстевич. За първи път е кмет на града между 7 юли и 5 октомври 1894 година. След като предишния кмет Манчо Манев подава оставка на негово място е избран Чалъков като помощник-кмет. Изпълнява тази длъжност до 5 октомври, когато министерството на вътрешните работи определя Пловдив да е управляван от тричленна комисия.Чалъков е четири пъти кмет на Пловдив (1894, 1899, 1899 – 1900, 1905 – 1906). През 1900 г. по негова инициатива се създава първото сиропиталище в града. Умира през 1923 г. и е погребан в църквата Св. Богородица в Пловдив.