Книгата е на един прочит много добро състояние .В един скрит ъгъл на Токио се крие кафене, където времето не се мери само с глътки кафе, а с възможността да се върнеш назад – но само докато чашата е още топла. „Преди кафето да изстине“ на Тошиказу Кавагучи разказва за обикновени хора с необикновени копнежи – всяка среща в малкото кафе дава шанса на героите да кажат недоизреченото, да простят, да разберат себе си или просто да се сбогуват. Времето обаче е капризен гост – няма да промени миналото, но може да промени сърцето. Книгата съчетава японски минимализъм с дълбока емоционалност, оставяйки читателя да се пита – кой е човекът, когото бихме поканили на кафе, ако имахме само още един миг? Препоръчва се на всеки, който обича истории за втори шанс, за смисъла на малките жестове и за вечните връзки, които не познават времеви граници.