Константин Константинов

Константин Константинов
български писател и преводач
Портретна снимка на Константин Константинов. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Константин Илиев Константинов 3 август 1890 г. Сливен, Княжество България
Починал	3 януари 1970 г. (79 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	писател, преводач, съдия, адвокат, юрисконсулт
Литература
Псевдоним	Душечка,[1] Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem
Жанрове	белетристика
Известни творби	„Сърцето в картонената кутия“ (1933) „Път през годините. Т. 1 – 3“ (1959 – 1966)
Константин Константинов в Общомедия

Константин Илиев Константинов (1890 – 1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа „Кръв“ (1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.

Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година специализира юридически науки в Париж[2], където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт.

Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1908 година начеващият писател започва да публикува стихове и хумористична проза. Сътрудничи с вестник „Българан“, списание „Златорог“ „Наш живот“, „Листопад“. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Превежда от френски език Екзюпери, Зола, Флобер, Ролан, както и стихове на Балмонт и Хайне. Превежда руска класика, а през 1922 година във „Вестник за жената“ печата едни от първите лирични преводи на Анна Ахматова, съпътствани с критически анализ.

В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио „София“. В годините 1945 – 1947 завежда секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, председател е за година (1945 – 1946) на Съюза на българските писатели, а от 1946 оглавява Института за преводна литература. В периода 1959 – 1966 създава една от най-четените си творби – мемоарната книга „Път през годините.

Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem.

През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов "

• „Към близкия“ (1920)
• „Любов“ (1925)
• „По земята“ (1930), (1938)
• „Трета класа“ (1936)
• „Ден по ден“ (1938)
• „Седем часът заранта“ (1940)
• „Птица над пожарищата“ (1946)