„Тази книга е трудна за четене. Тя е предназначена за читатели, които имат навици за общуване с четиво, но и имат определен интерес към историята на руското Православие и отношенията му с държавата. Темата става все по-актуална, особено след началото на войната с Украйна. Отговорността към историческата истина принуждава към проучване на фактите и излагане на тълкуванието им от страна на изследователите, които са си направили труда да им обърнат внимание. Между тези факти има и такива, които дори за професионални учени-историци са малко известни.
Тъй като разбирането ми за отговорност ме принуди да проверявам внимателно това, което предоставям на внимание, особено усилие проявявам към издирването на първични извори, в краен случай на свидетелства и коментари на максимално близо до предмета на тази трилогия текстове и документи. Това старание увеличи необичайно нейния обем до ситуация да се наложи да съкращавам текст. Всеки, крито се е изкушавал да излага твърденията си на хартия и е бил принуден на съкращава, надявам се, разбира напрежението, което това задължение създава. След като втората част от трилогията прехвърли !500 страници, решението, което ми се стори най-разумно, беше да разделя текста на четири отделни книги. Това, според мен, е начинът да се обясни с точност, без да се спестяват факти, митичната същност на крушението на единствената до XIX век православна държава, която преустановява съществуването си в края на второто десетилетие на XX, за да се създаде на нейно място просъществувалата седем десетилетия атеистична държава на Съветите. В първа книга на втората част от трилогията читателят ще намери сведения за преобразуването на Руското царство в империя при Петър I и борбата за оцеляване на Църквата при неговите наследници до Екатерина II, при която Православието се превръща в претекст за държавнически решения във външната политика.
Читателят не е длъжен да се съгласява с автора за проявеното му отношение, което колкото и да се старае не успява да сдържи в много от описваните моменти. Цитираните вторични извори във вид на мнения, свидетелства и изследвания, са придружени с бележки за учените или историческите личности, от които те произхождат. В някои случаи те са съпоставени с противоположни мнения и свидетелства и с критичен коментар на автора, за да може читателят сам да си създаде отношение. Трилогията като жанр е публицистика, което позволява проява на лично отношение, но тя има и научен апарат в бележките под черта, така че читателят да може да провери това, което авторът твърди. В това отношение всяка критика, колкото и да е напълно приемлива, достатъчно е да е правдива.