В този роман авторът се връща към отдавна отминали времена. Живо и увлекателно той ни рисува всекидневието на първобитния човек.

Като с вълшебна пръчица открива тъмните глъбини на непознатото минало, за да блеснат пред очите ни в слънчевата светлина на ясния ден, в здрача на тихата вечер и в тъмнината на нощта, при хубаво време или в развилняла се вихрушка и в грохота на бурята.От зоркия му поглед не остава скрит и животът на първобитните същества, които, сякаш освободени от магията, изскачат от каменните си гробове и пак заживяват, както са живели, и пак си пробиват път през мъките и теглилата на всекидневието.