Състояние,по снимките.Ако имате въпроси,пишете на лични.За София лична среща в района на Бъкстон или Руски паметник.Не работя със Спиди.Писмо от Наум Торбов до Илия Дундов,архитекта си е запазил копие /чернова/ на писмото което е изпратил.Наум Николов (Николчов) Торбов е виден български архитект, проектирал сградата на Централните хали в столицата на България София.Наум Торбов е роден в голямото македонско влашко село Гопеш, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Първи братовчед е с бащата на проф. Цеко Торбов. Семейството му емигрира в България и се установява в град Оряхово, а Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния, в Букурещкия институт за изящни изкуства.След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към Столична община, а от 1908 година започва частна архитектурна практика.Торбов е привърженик на национално-романтичното течение в архитектурата. Автор е на над 100 обществени, промишени и жилищни сгради в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра. Сред най-известните му сгради са:

Хотел „Континентал“

Хотел „Париж“

Къща на Хентови на улица „Княз Борис I“ №135 в София (1906)

Софийска градска художествена галерия (бившето казино – 1908)

Къща на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство, на улица „Братя Миладинови“ №27 в София (1909)

Дюлгерско здание на булевард „Христо Ботев“ №71 в София (1910)

Централни софийски хали на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ в София (1911)

Доходното здание на Димитър Костов на улица „Алабин“ №36 в София (1914)

Румънски институт на улица „Екзарх Йосиф“ в София (1933).Илия Христов Дундов е български предприемач и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.Илия Дундов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Преселва се в България и развива редица собствени бизнеси. На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Прилепското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.Установява се във Видин и членува във Видинското македонско благотворително братство. Като делегат от Видинското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.По-късно се прехвърля в София и за известно време е председател на Прилепското братство.