Антикварна - издадена през  1955 г.

Книгата разказва за кандидатурата на Марк Твен като независим кандидат за губернаторското място в щата Ню Йорк. Неговият най-силен аргумент срещу партийните кандидатури на Джон Т. Смит и Бланк Дж. Бланк е неопетнената му репутация. „Достатъчно беше човек просто да погледне вестниците, за да разбере, че ако някога Смит и Бланк са били порядъчни хора, това време е отдавна отминало”, казва той и дори се притеснява дали моралният му облик няма да пострада в политическата битка с такива негодници.

Но още на сутринта, след като е обявил кандидатурата си, независимият Твен разгръща вестник и с ужас прочита, че 34 анонимни източници го обвиняват в страшно престъпление: преди години кандидат-губернаторът лъжесвидетелствал пред съда в Кохинхина с подлата цел да отнеме банановите дръвчета на бедна вдовица. Кандидатът е потресен – никога не е стъпвал в този район, но прозвището „Долния лъжец от Кохинхина” вече му е лепнато. И това не е всичко! Докато трае „предизборната борба”, Твен продължава да научава от вестниците, че редовно бил преджобвал другарите си в Монтана, отровил чичо си, вечно ходел мъртво пиян и т.н., и т.н.

Само след седмица кандидатът с неопетнената репутация не издържа и организира среща с обществеността, решен веднъж завинаги да обори всички клевети. Но когато излиза на трибуната, в крачолите му веднага се вкопчват девет сополиви хлапета с различен цвят на кожата, които повече от жално започват да плачат „Тате, тате”…