БИБЛИОТЕКА - СВЕТОВНА КЛАСИКА

За италианската литература „Годениците“ са това, което е за нас „Под игото“. При това и двете книги са писани близко във времето. Мандзони започва мащабната си историческа сага през 1820 г., но я завършва някъде през 1840 г., а към края на дните си (той си отива от този свят през 1873 г.) нанася последните леки корекции. Вазов пише „Под игото“ през 1887–1888 г., но го замисля по-рано, веднага след Априлското въстание. А и нека не забравяме, че новата италианска държава е почти посестрима на българската: обединението на Италия става само осем години преди освобождението на нова България.

В книгата е разказана история за годеници, които не могат да се оженят, но после успяват. История, която се развива през XVII век, тоест във век, далечен не само за нас, но и за читателите от онази епоха. И Мандзони, като разказва историята за покорената от чужденците Ломбардия (които по времето на неговата история са испанците, а не австрийците), представя събития, които читателите му чувстват много подобни на своите.