"В настоящата книга терминът "Македония" се използва, за да се обозначи географският район, който на север граничи с Шар планина, Църна гора (района на Скопие), Осогово и Рила, на юг - с река Бистрица (Алиакмон) и Егейско море, на изток - с река Места и на запад - със западния бряг на Охридското езеро и Албания.Векове наред тази територия е била обитавана от смесено население: славяни, които са мнозинството, гърци, албанци, власи, турци, евреи и цигани; всички те поради своето местожителство имат еднакво право да бъдат разглеждани като "македонци".Допреди стотина години всички считаха славянското население на Македония за българско. Оттогава насам обаче бяха лансирани редица различни теории, които взаимно се изключват, но чийто общ знаменател е желанието да убедят македонските славяни и целият свят, че те не са българи, а нещо друго. Тъй като обаче от източниците става недвусмислено ясно, че през периода, обхванат от тази книга, славяните в Македония не само са се считали за българи, но са били считани за българи от целия свят, тук терминът "македонец" се използва не само в общия му географски смисъл, но и за да се обозначи онази част от българския народ, която традиционно е населявала Македония, образувайки най-голямата етническа общност там, и която е създала Вътрешната революционна организация, за да освободи територията от османското господство."

Мерсия Макдермот