Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.

Третият роман от тетралогията на Димитър Талев е поделен между бащата и сина - тук Лазар преживява най-тежките си разочарования, свързани с откъсването на Македония. Синът получава бойното си кръщение в Илинденското въстание.
Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.

Според редица изказвания на Талев той е замислял серия от романи, почти балзакоески по размери, която обхваща историята на няколко поколения македонски българи от времето на народното пробуждане през първата половина на миналия век до девети септември, т. е. повече от сто години. От този грандиозен замисъл той осъществи една съществена част - от началото на националното пробуждане до първото десетилетие на нашия век. "Железният светилник" е първият роман от осъществената тетралогия. След него, през 1953 г., излиза третият, а не вторият роман от поредицата - "Илинден", - навярно във връзка с честването на 50-годишнината от Илинденското въстание. През следващата 1954 г. излиза вторият роман - "Преспанските камбани",а през 1966 г. четвъртият - "Гласовете ви чувам".
Ранната смърт на Д. Талев скоро след излизането на четвъртия том остави този замисъл осъществен докъм средата. Но крупното дело на Талев в националната литература може да се смята завършено. Още първите два романа, "Железният светилник" и "Преспанските камбани" - най-съвършените и завършени негови творби - откроиха с такава сила неговото присъствие в нашата литература, наложиха с такава художествена убедителност неговата проблематика и герои, че бяха достатъчни да му завоюват най-високо място в съвременната българска литература и култура. Освен това в излезлите четири романа се очертаха главните контури на целия замисъл.

"Романът "Гласовете ви чувам", може би защото е твърде различен от първите три, се превръща в ключ за тяхното разбиране и адекватно тълкуване. Най-малкото защото писателят тук поставя на преоценка всичко, което е показал, оценил, защищавал като своя и на историческото време позиция. "Гласовете ви чувам" ни кара по друг начин да говорим за патриотизма на писателя и за отношението му към т. нар. "Македонски въпрос" и особено към Илинденско-Преображенското въстание, към социалистическата идеология и значението и влиянието ѝ върху революционното движение в Македония, за двете воюващи идеи в това движение - за автономия или за присъединяване към майката родина. В този роман има много повече политически елементи отколкото в останалите. Светът в "Гласовете ви чувам" е друг, напълно различен от този, който изграждаха Султана и Стоян, Лазар и Стоян Глаушеви и в който се подготвиха и осъществиха борбите за национално осъзнаване, за църковна независимост и политическо освобождение.

Конфликти, раздори, кавги, междуособици, братоубийства, непримирими вражди, предателства и измени, омрази - това е светът на "Гласовете ви чувам". Той е наранен, уязвен, разрушен, разпаднал се почти напълно. Довчерашните другари, приятели и съратници, сънародници-българи са се разделили, отчуждили са се един от другиго, смразили са се и водят битки на живот и смърт. Дори вътре в революционния комитет вече не спорят, а се изобличават, клеветят се, заплашват се; толкова далеч е отишло всичко, че дори тези, които са натоварени да водят народа, се избиват помежду си, за да доказват правота и идея за революция. И какво искат да разделят? Властта!"
Панко Анчев