Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.

Третият роман от тетралогията на Димитър Талев е поделен между бащата и сина - тук Лазар преживява най-тежките си разочарования, свързани с откъсването на Македония. Синът получава бойното си кръщение в Илинденското въстание.
Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.

Според редица изказвания на Талев той е замислял серия от романи, почти балзакоески по размери, която обхваща историята на няколко поколения македонски българи от времето на народното пробуждане през първата половина на миналия век до девети септември, т. е. повече от сто години. От този грандиозен замисъл той осъществи една съществена част - от началото на националното пробуждане до първото десетилетие на нашия век. "Железният светилник" е първият роман от осъществената тетралогия. След него, през 1953 г., излиза третият, а не вторият роман от поредицата - "Илинден", - навярно във връзка с честването на 50-годишнината от Илинденското въстание. През следващата 1954 г. излиза вторият роман - "Преспанските камбани",а през 1966 г. четвъртият - "Гласовете ви чувам".
Ранната смърт на Д. Талев скоро след излизането на четвъртия том остави този замисъл осъществен докъм средата. Но крупното дело на Талев в националната литература може да се смята завършено. Още първите два романа, "Железният светилник" и "Преспанските камбани" - най-съвършените и завършени негови творби - откроиха с такава сила неговото присъствие в нашата литература, наложиха с такава художествена убедителност неговата проблематика и герои, че бяха достатъчни да му завоюват най-високо място в съвременната българска литература и култура. Освен това в излезлите четири романа се очертаха главните контури на целия замисъл.

"По друг начин е концепирана романната цялост на "Илинден". Тук глаушевският дом е вече сравнително настрана. Въпреки че авторът постоянно го има пред очи като ориентир, като мярка, като указателен знак по пътя на сюжета, като гаранция за единството на книгата, за връзката ѝ с другите части на поредицата. Причината за това е може би творческата история на тая трета част. Замислена като повест за житейския подвиг на Дона Скорнева - другарката на орлите (както е наречен тоя раздел от книгата), тя по-късно е прераснала в многопланов роман. Сега вече действието за пръв път прекрачва прага на Глаушевския дом и на Преспа. Разпростира се на други места, далеч от тук. Център на събитията не е вече едно семейство, един дом, а едно историческо събитие - Илинденското въстание. По тая си определеност "Илинден" като че ли най-плътно се доближава до жанра на "романа-епопея". Но не прекрачва неговия висок праг. Творбата си остава социално-психологически епичен роман."
Боян Ничев