Когато през 1976 г. излиза романът на Дончо Цончев “Принцовете”, първото, което прави властта, е да го спре. Тя е бясна. Това не е книга за социалистическото строителство, а за живота на децата на най-маститите партийни величия. Те тънат в охолство, а са нещастни - пише между редовете. Романът излиза в “Профиздат”. Авторът използва момента, когато началниците са в отпуск, и го издава на своя глава.Читателят надушва, че в този роман на бял свят се появяват истини, които иначе се пазят в дълбока тайна. Че в него се отваря вратата на един разкошен, фалшив свят, който няма нищо общо с техния. И започва бясно да го търси. Героите му също са изкушени да го прочетат, въпреки гаврата с тях. С някои от тях писателят не си проговаря никога повече.

Тъжното обаче е, че много години след това, когато България е вече уж демократична държава, авторът твърди: “Принцовете са още живи”.