Преди приблизително тридесет години Стефан Попов развива "Българска идея" в една своя незабравима беседа в Западна Германия.  По този повод и заради другите негови трудове, Тончо Жечев го нарича най-големият български историофилософ на двадесетия век. В книгата Стефан Попов говори за духовните скрижали от Раковски до Траянов, които и днес са повели на националното ни битие. 

Стефан Попов е роден на  24 януари 1906 г.  в София.  Учи в немското католическото училище „Св. Йосиф"в  Русе. По-късно в София започва много активна обществена дейност като журналист иредактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България”. Най-големият обществен принос на младостта му е, че става основател на Юношеския туристически съюз, създател е на организирания алпинизъм в България.

През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време. След съветската окупация в България, Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е наставник на образованието на Симеон II в Испания, но през 1955 напуска двора в изгнание.

Написал е книгите: „Воля за облик” (1970), „Българската идея” (1981), „Краят на всички илюзии” (1982), „Народ” (1987), „Третото поколение” и „Безсъници” (1992). Стефан Попов е човек с широк кръгозор и разностранни интереси. Но основният му и траен интерес е родната му България.