Автор: Валентин Йорданов

Обем: 204 стр.

Размер в мм.: 165 х 235

Издател: Хелиопол

Корици: Меки

Година на издаване: 2025

Състояние: На склад

Ка 275 х 15

Периодът IV – VII век от българската история беше тема табу, обаче вече не е! Доказва го настоящото изследване Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий 340 – 668 г., базирано на изобилно множество исторически извори: гръцки, латински, готски, персийски и арабски, щипнати на съответните места. А когато изворите говорят, историческият пъзел се подрежда! В посочения период генеалогичното дърво на нашите могъщи прадеди ту се разширява, ту се свива. Но не прекъсва. Установен е произходът на българските владетели, периодите на управление, потомците им, столиците и държавите им, като при някои от тях са доловени федеративни държави, племенни обединения, а при други са племенни обединения. Такива са например великите канове Баламбер, Атила, Кубрат и Кий.

Древният ностратичен език на мизите и бесите, чийто наследник е старобългарският език, се говори днес, под названието славянски език, на огромната територия от р. Елба (Лаба) в Централна Европа до Монголия в Азия. За да го ползват толкова много и разнородни етноси, е възможно само ако те са живели като поданици в българските федеративни държави поне в последните 2 000 години, а вероятно и много по-дълго време.
Всеки от разгледаните в тази книга български владетели се е старал да извърши велики дела по повелята на своята съдба и, трябва да признаем, че повечето са постигнали достойни резултати.

Съвременната политическа конюнктура в света трябва да се отнесе с необходимото уважение и респект към късно-античния и рано-средновековния период от Европейската история, но също така и към личностите които са я сътворили. Тези светли личности трябва да се знаят от младите поколения, което разбира се ще стане на първо място посредством актуализиране на учебното съдържание в учебниците, учебните планове и програми по история.

Защото Баламбер (340 – 378) е не по-малко важен от Аспарух (668 – 701).

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод и Генеалогична таблица
Първи период на изследване, обхващащ XI – II хилядолетие преди Христа

  • Извори
  • Легендарните персонажи в първия период на изследване

Втори период на изследване, обхващащ I хилядолетие преди Христа
Трети период на изследване, обхващащ I хилядолетие след Христа

  • Исторически източници
  • Племенните вождове (канове / крале) в I хилядолетие сл. Хр. Готите напускат Скандза / Скандинавия и завладяват Дакия и Скития / Саклан
  • Българският кан Булюмар / Баламбер (∼340 – 378 г.) и неговата държава. Покоряване на скито-сакланските и остготските племена и консолидиране на Хунския племенен съюз
    • Имена и родово-държавен символ
    • Разширение на държавата чрез войни и династични бракове
  • Император Валент приел в Мизия вестготите на Фритигерн на служба като Федерати. Остготите, вестготите и арианският епископ Улфила
  • Кан Алип-би / Алатей (378 – 387 г.). Продължение на политиката на Баламбер за консолидиране и укрепване на Хунския племенен съюз
  • Император Валент отказал да приеме в Мизия остготите на служба като федерати. Бунтът на вестготските федерати, начело с вожда им Фритигерн
  • Кан Алип-би / Алатей преминал в Мизия, за да помогне на Фритигерн
  • Битката при Адрианопол
  • Кан Улдин (~387 – 409 г.), син на Булюмар / Баламбер. Кановете Донат (~409 – 434 г.) и Каратон (~ 412 – 422 г.) – синовете на Алип-би / Алатей
  • Кан Мундзук (~422 – 434), син на Улдин. Кановете Атила (434 – 453) и Бледа (434 – 444), синове на Мундзук
  • Кан Ернак / Ирник / Бел-Кермек / Балаш (463 – 489 г.), син на Атила
  • Кан Джураш Масгут (489 – 505 г.), син на Бел-Кермек / Ирник
  • Кан Татра-Банат / Мундо (505 – 536 г.), син на Джураш Масгут. Взаимодействия и противодействия с Теодорих, Сабиниан, Виталиан и Юстиниан
  • Кановете Амбазук (498 – 518 г.) и Болах / Болх (503 – 527 г.), синове на Елак
  • Забер / Завер кан (531 – 562 г.), син на Джураш Масгут
  • Кан Сандилх / Боян-Челбир (563 ~ 590 г.), син на Татра-Банат / Мундо
  • Кановете Атрак (584 – 601 г.) и Тубджак (590 – 605 г.), синове на Сандилх
  • Кановете Органа / Бу-Юрган (605 г; 618 – 622 г.) и Албури / Худбард (605 – 618 г.). Кановете Кубрат / Курт (~ 622 ~ 668 г.) и Кий / Чек / Само / Самбат (~ 622 ~ 658 г.), синове на Албури

Приложения

  • Българският кан Кий / Чек / Само / Самбат и неговата държавотворна и цивилизационна роля в Европа през ранното средновековие
  • Кана сюбиги или Канас ювиги е била българската владетелска титла
  • Древните основания на институцията на българските кавкани
  • Загадъчната дума саракт в Хамбарлийския надпис на Крум. Ви и структура на българската държава