Монета от серията " Българско наследство " № 69

Света Анастасия е остров на България в Бургаския залив в Черно море с едноименен манастир. Между 1945 и 1991 г. островът се нарича Болшевик. Макар и малък, островът има много интересна и драматична история. Няколко пъти сменя името и основното си предназначение. През Средновековието там е построен манастир, нападан и опожаряван няколко пъти. Най-ранното човешко присъствие на острова датира от IV – VI век. Доказателство за него е намерено през 1973 г. При подводни проучвания е открит богат керамичен материал, сред който е и цяла антична амфора от Константинопол. През XVII век островът за пръв път бива картографиран на карта на Черно море от нидерландския учен Николаос Витсен. Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Камперидис. Грамотата е с дата юни 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси. В грамотата е споменат и анхиалецът Михаил Кантакузин Шейтаноглу, който има влияние над патриарха, също родом от Анхиало (днес Поморие)