Автор: Кевин Бари

Обем: 272 стр.

Размер в мм.: 145 х 215

Издател: ICU

Корица: Мека

Година на издаване: 2021

Състояние: На склад при доставчик

"Град Бохейн" разказва за едно въображаемо бъдеще, лишено от технологии. 2053 година, град Бохейн. Град сякаш роден от реката, чието име носи, Бохейн непрестанно е раздиран от конфликти между бандите на примитивните Кюсаци и елегантните Контета, предвождани от Логан Хартнет.

Логан отдавна познава тънкостите на криминалния свят. Преди повече от две десетилетия, той наследява трона от отдавна изчезналия легендарен бохейнски бос Бродерик Скитника. Насърчаван от своята майка, която е истинският пълководец в сянка, Хартнет се превръща в безскрупулен лидер, отдаден на своята банда.

Бродерик изчезва мистериозно, за да се завърне също толкова мистериозно в едно октомврийско утро. Бохейнци са в очакване да разберат какво го е привлякло обратно в града. Дали младежката му любов, днес съпруга на Логан, ще избере да се върне при него? Дали пламъците на враждата между Контетата и Кюсаците ще изпепелят града?

Паралелните нишки постепенно се заплитат в стегната мрежа, която лесно задържа читателското внимание. Кратките глави, изобилстващи от диалози, позволяват проследяването на конфликтите в задъхващ спринт. Пленяващи в своята комплексност, героите изненадват с изобретателност и с красотата на измисления си диалект. Бари създава не просто нов град, вдъхновен от португалския Порто, а цяла вселена, в която границите на моралното се размиват.

Книга за ценители, които знаят как да усетят ритъма и истинския пулс на една добре написана история.

Кевин Бари е отличен с Европейската награда за литература, и е третият ирландец, носител на "International Dublin Literary Award" (другите двама са двама любими "Колъми" - Тойбин и Маккан). Дебютният роман на тъй симпатичния и (почти) непреводим ирландец "Град Бохейн" излиза на български в превод на Елка Виденова и с корица на Живко Петров.

"Беше от ония лета, по които те обзема носталгия още преди да са свършили. Бледо, обезкървено небе. Нощем гръмотевици. Тревата с дъх на горчиво. Изкушения и болка и копнеж - това е то, лятото. От вертепите на Лабиринта неизменно звучеше сладостно калипсо. Контетата смучеха лули с марихуана в уличката пред Алядос. От панелките на Възвишенията се промъкваха провокатори - озоновият дъх на опасността придаваше особен, чувствен привкус на въздуха. Схватки. Кръв. Бушуващи хормони."