Автор: Олга Токарчук

Обем: 272 стр.

Размер в мм.: 145 х 215

Издател: ICU

Корица: Мека

Година на издаване: 2021

Състояние: На склад при доставчик

Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране.

В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - днес и някога, животните, тези наши братя по болка, особености на литературното сътворяване на света, надзъртане в най-съкровени кътчета на писателското въображение...

Дванайсет нежни напомняния, че чувствителността е сила. Ерудиция, талант, мащабност, емоционалност, въображение, непринуденост, чувство за хумор - в тези текстове ни е предоставено по много и щедро от всичко това. Съществува ли изобщо някакъв единен свят, или сме устремени към разпадане на личните ни вселени? Как стигнахме дотук и накъде вървим? Литературата спасение ли е?

"В книгата си Олга Токарчук залага на ексцентричността, търси онази перспектива, откъдето светът може да се види като цялост. Цялост, в която обаче просветва личната история на всяко едно същество. И онова, което ги събира, онова, което държи в едно тази иначе фрагментарна философия, са чувствителността и емпатията."

Георги Господинов

"До известна степен дължа тази книга на пандемията. Именно по време на локдауна у мен се появи потребността от подреждане на по-ранното ми есеистично творчество не само от последната, но и от предишни години. От известно време обичам да наблюдавам себе си и начина си на писане от позицията на "разказвач от четвърто лице". Този вид свързана с психологията авторефлексия, която все още остава за мен близка и представлява първия език, през който чета света, е основата на повечето от тези текстове. Допълнително откривам сама за себе си какво удоволствие ми доставя лекционната форма. Говоренето и директното обръщение към хората, които ме слушат, дава енергия, каквато не притежава текстът, обречен на самотен прочит."

Олга Токарчук