Състояние,по снимките.Ако имате въпроси,пишете на лични.За София лична среща в района на Бъкстон или Руски паметник.Не работя със Спиди.Чантата е принадлежала на полковник д-р Владимир Руменов.По време на Първата световна война е дивизионен лекар в щаба на Втора пехотна тракийска дивизия.Чантата е в много-добро състояние,кожата е мека,закопчалките работят,няма ключ.В единия долен ъгъл е разшита съвсем леко,вижда се на третата снимка,долу вляво.Нормални следи от зацапване,все пак е била и на фронта.Брезентовия калъф има забележки,по-сериозните са-липсват две закопчалки в горната част,точно под коланите,едното кожено ухо си е там.Два от кожените ъгли в долната част липсват,останалото по снимките.Брезентовия плат е мек,кожените колани са в добро състояние,имат следи от износване при закопчалките,но кожата е мека.Размери в отворено положение,като на първата снимка,височина около 30 см.,дължина 43 см.,ширина 25 см.Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Жени се за Люба Кюпева,българска учителка и общественичка от Македония, деятелка на Македонското женско благотворително дружество и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Роден е като Наум (Нуне) Иванов Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-и син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев в 1890 година и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1900 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.Напуска Скопие на 1 май 1900 година и на негово място като лекар е назначен Никола Герасимов.През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното ѝ бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар, санитарен полковник, в Българската армия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „Свети Александър“ IV и III степен.В 1920 година минава в запаса с чин генерал.През 1920 година учреждава тайната организация Македонска дружба и става неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов.След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.Избран е за народен представител в XXI ОНС. Член-учредител е на Македонския научен институт.През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.Избран е отново на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.Умира в София през 1939 година.Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937)."През 1920 г. д-р Руменов преминава в запаса, като е произведен в чин генерал. От този момент той участва във възстановяването и дейността на ВМРО. Има сведения, че д-р Руменов е автор на разпространявания нелегално сред македонските българи „Катехизис на македонските българи“, написан под формата на въпросник, придружен с отговорите, от който ще цитирам два въпроса: „1. Какъв си? – Българин от Македония.“; „4. С какво можеш да се гордееш като македонски българин? – Гордея се с героичната борба на македонския българин за своята свобода и с това, че Македония е дала първите хора на славянската култура и на Българското възраждане.“

След създаването на Македонската парламентарна група от ЦК на ВМРО в Народното събрание д-р Вл. Руменов застава начело на нея. Неговите речи и питания в Народното събрание може да бъдат прочетени във в. „Македония“. Като народен представител той е избиран от Петричка и Светиврачка околия и участва в работата на XXI (1923-1927) и XXII (1927-1931) Обикновени народни събрания.

Ген. д-р Вл. Руменов е един от създателите на Медицинския факултет в София и е председател на Върховния медицински съвет.Д-р Руменов сътрудничи със свои статии и спомени и в печатния орган на Македонския научен институт сп. „Македонски преглед“.

Ген. д-р Вл. Руменов умира на 20 януари 1939 г. в София.

Досега няма отпечатана книга за този заслужил български революционер, лекар и военен деец, а архивът му е разделен в два архива и по различни частни колекции. С оповестяването на този му материал за положението на българите и дейността на сръбската пропаганда в Скопско ще отдадем почит към д-р Руменов и към неговото дело и се надяваме да събудим интереса към неговото творчество, което е напълно непознато за нашите съвременници и сънародници."    Цочо В. Билярски