Николай Додов е емблематична фигура в българското детско пространство. Надали някой от нас е знаел името му през осемдесетте, когато прелиствахме трескаво да търсим Дарко на страниците на Дъга. Просто защото темата за автора още не стигаше до невръстните ни умове.

Но той си остана все такъв - малко по-млад, естествено, и с толкова много живот... "Спомням си, когато Дарко (макар да не иска сега да говори за причините) спря - казва той, - месец по-късно в редакцията на списанието се получи писмо от едно 12-годишно момиченце, което питаше: 'Свърши ли се пътят към доброто?!'"