Състояние,по снимките.Ако имате въпроси,пишете на лични.За София лична среща в района на Бъкстон или Руски паметник.Не работя със Спиди.Тодор К. Танев е български просветен деец от Македония.Роден е в 1855 година във Велес, Османската империя. Образованието си получава в Загреб и в Пловдивската гимназия през 1875 – 1876 година.След като завършва, работи като учител в продължение на 35 години в разни краища на Македония и Княжество България.Учителства във Велес през 1876 - 1878 година, в София до 1879 година, в 1880/1881 година българското училище в Битоля прераства в четирикласно с учители Григор Пърличев, Димитър Узунов, Тодор Танев и Пантелей Баджов.В Солун преподава между 1882 и 1883 година.

В България е подначалник в Министерството на народното просвещение, а в Цариград 4 години е секретар на училищния отдел при Българската екзархия.Към 1900 година е директор на българската екзархийска гимназия в Одрин.Работи като учител по български език в българската гимназия в Солун. В учебната 1902/1903 и от 1904 до 1910 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.За кратко е и управител на гимназията.Делегат е от Кукуш и от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година и е избран за негов председател.Танев е автор на учебни помагала и педагогически съчинения, които дълго се ползват от учителите.Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година."След заминаването на Ляпов негов заместник като подначалник на учебния отдел в Екзархията беше Т. К. Танев. Между по-големите екзархийски чиновници той, родом от Велес, беше единственият македонец. Другар на Трайко Китанчев от Солунската гимназия, съчувствуваше на революционното движение и бе близък до нас. През декември същата година викна ме и ми каза: "Вътрешната организация упражнява силен натиск върху екзарха, за да има той предвид нейните кандидати за учители в Македония. Екзарх Йосиф не може никога да се съгласи на такова искане. То е неразумно и опасно, може да тури край на съществуването на самата Екзархия. Ти ще заминеш за Солун и ще обясниш това на Централния комитет.""Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Роден е като Наум (Нуне) Иванов Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-и син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев в 1890 година и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1900 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.Напуска Скопие на 1 май 1900 година и на негово място като лекар е назначен Никола Герасимов.През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното ѝ бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар, санитарен полковник, в Българската армия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „Свети Александър“ IV и III степен.В 1920 година минава в запаса с чин генерал.През 1920 година учреждава тайната организация Македонска дружба и става неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов.След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.Избран е за народен представител в XXI ОНС. Член-учредител е на Македонския научен институт.През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.Избран е отново на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.Умира в София през 1939 година.Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).