5 "Стефанъ Мерджановъ" - Велико Търново
Последната снимка е за мащаб
Хотелът е построен от известния майстор Стоян,бащата на бележития търновец Цаньо Герганов. Собственици на сградата са били братята Панайот и Янко Шопови. В спомените на майстора е записано: “с настъпването на строителния сезон през 1894 година започна се строежът на нов
дюген и къща на братя Шопови на ул.
Дервенто” (днес “Опълченска”) в Търново”.От 1980г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата. След
завършването на зданието единият от
братята (Панайот) почива. Янко Шопов бил известен с бохемския си нрав, почти пропил имуществото и заедно с наследниците на брат си продали хотела на “касапина” Станю Събев от Търново. Той от своя страна го продал през 1919 година срещу 140 000 лева на Стефан Мерджанов. С новия собственик започва нова ера в историята на този забележителен хотел, носещ първоначално името “Борис”, а по-късно — “Цар Борис III” Тази внушителна за времето си сграда е по проект на майстор Стоян и носи датата 20 септември 1894 година. Планът е заверен от тогавашния градски инженер Егер и от окръжния инспектор Биласки на 6 октомври 1894 година:
При първоначалния си вид сградата е откъм река Янтра на три етажа, а от към улицата—на два. Дяланият камък, каменните колони и сводът, двата красиви балкона я правят
интересна в архитектурно отношение сграда и до днес. По запазените сведения от 1903 година е доказан много добрият доход на хотела и ресторанта. В хотела са отсядали италианци и белгийци, които са били
ангажирани в строежа на железопътната
линия Русе - Велико Търново, завършена и
открита в края на 1900 година. Доброто
материално положение довелот до
разширение на сградата. Изграден е нов
мансарден етаж, a покривът е облицован
с неизвестната до тогава специална поцинкована ламарина. Предприемчивият Стефан Мерджанов прави още едно подобрение - изгражда прочутата просторна тераса откъм реката с изглед към вълшебната гледка към старинните Царевец и Трапезица. През 1938 година се прави допълнително железобетонно укрепление. С основание Мерджана се определя като основоположнищк на хотелиерството и ресторантьорството в Търново. В хотела работели 27-28 души — готвачи, сервитьори,камериерки за 40-те легла в хотела. Царяла безупречна хигиена и ред. Месото и основните продукти с голяма прецизност избирал и купувал само собственикът. B него на два пъти е посрещан маршал Толбухин,четем в “споменъ за Търново”. Хотелът имал невероятна охрана. Из цялата сграда се кръстосвали кабели, на всеки ъгъл имало часовой, достъпът бил крайно ограничене.Ресторантът на хотел “Борис П” винаги разполагал с чудесно меню — постно и меснот прясно, изискано приготвено, затова никога не се оплаквал от липса на клиенти. Най-привлекателно било там на Нова година и на сватби. За доброто настроение свирел оркестър “Лира”. Оркестрантите имали
специална
униформа и свирели на
закупените от Мерджанов саксофон
цигулка, ударни инструменти, . чело и пиано
В репертоара била лежерна музика,
изпълнявали и поръчки на клиентите На
Нова година преди да “удари дванадесетият час», се сервирали прочутите палачинки
фламбе. Приготвяли се от дебел слой разбити яйца,пълни с домашно вишнево сладко.Загасвало се осветлението,
черунки,пълни с ром, се запалвали и така се сервирал“патентованият”»сладкиш фламбе.