"Тракийските бежанци, 1913г. "

Маслени бои в/у платно

73х57см.

 

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за Балканските войни.Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи по различни оценки варират между 70 000 – 80 000 и до 150 000, което е повече от 20% от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.