В края на XIX век Водно е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Водно живеят 120, а в Долно Водно 140 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Водно има 160 българи екзархисти, а в Долно Водно също 160 българи екзархисти и 6 цигани.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Водно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Долно Водно (Vodno) като български християнски села.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев също отбелязва Горно и Долно Водно като български села.[5]