Автор: Рифат Аларир

Обем: 200 стр
Размер в мм.:  130 х 200
Издател: Егмонт

Мека подвързия

Година на издаване:  2025

Състояние: Нова(на склад в издателството)

Ка 888

Газа отвръща с думи разказва за родната земя и нейните борби със словото на 15 талантливи млади гласа. Събрани след израелската операция Лято олово (2008 - 2009), разказите са литературен документ за страданието и тревогите, но и за радостите на хората в Газа. Хора, които също като нас имат амбиции и мечти, но за разлика от нас са лишени от възможността да ги реализират. Днес неимоверно повече, отколкото преди 10 г., когато излиза книгата. Българският превод включва и предговора към второто издание от прочутия палестински журналист Али Абунима (2024).

Сред авторите са студенти по медицина и литература, преподаватели по английски език, преводачи, блогъри, активисти и правозащитници. 21 от разказите са написани на английски, а два от тях са в превод от арабски език. Днес съдбата на част от тези млади палестинци остава неизвестна. Остава обаче написаното от тях и нашето задължение като хора да се вслушаме в него.

"Това е книга, която няма да бъде забравена! Тя показва на света Газа - там нощта носи смърт. Никой не знае дали ще дочака деня. Булдозери изкореняват маслиновите дръвчета. Няма храна. Няма вода. Младежи издъхват, затрупани под рухналите сгради... Земята на Палестина и паметта за преживяното съставляват ядрото на посланието. Тя е и пътека към свободата утре."

Здравка Евтимова

"Невъзможна за оставяне книга. Тук като в лаборатория на нашето време са размесени течностите на живота и смъртта, пълно с изненади и цветове. В тези разкази разпознаваме себе си - едновременно в колективното ни минало и в едно недалечно бъдеще."

Капка Касабова, авторка на четирилогията Граница, Към езерото, Еликсир и Анима

"Попитаха едно дете в Газа: "Какъв ще станеш, когато пораснеш?" То отсече: "Ние не растем, нас ни убиват рано." Децата на Газа не могат да пораснат. Сякаш и самият Рифат Аларир е предчувствал, че смъртта го гледа през прозореца, докато е редактирал тези разкази. Случи се така, че той няма как да държи сборника в ръцете си, но вероятно ще му се радва от небесата, събирал и мислил със сърце, напоено с болка и надежда."

Хайри Хамдан