Ikarus 66  е крайградски и междуградски автобус, произвеждан от унгарската компания Ikarus от 1955 до 1973 г. Представен е за първи път през 1952 г. и се превръща в истинска световна сензация и не прилича на своите предшественици.

Mащаб 1:72 на DeAgostini моделът е нов в блистер заедно

с книжка, описваща история на модела, технически данни,

дизайн и функционалност и с постер на средна страница.

Семейството Ikarus 66/55 се състои от четири различни модела – два градски автобуса, междуградски автобус и луксозен туристически автобус.  Икарус 66 с монококова каросерия е вариант на почти идентичния туристически и междуградски автобус Икарус 55, който също се произвежда по същото време.

Двигателят е задвижван от редови шестцилиндров дизелов двигател с вихрова камера и водно охлаждане, тип D-614, от унгарския производител Csepel (Csepel Motorkerékpárgyár), с обем 8275 cm3 ^и мощност 145 к.с. с. (107 kW) при 2300 об./мин. Той беше поставен изправен отзад и задвижваше задната ос на автобуса чрез сух еднодисков съединител, скоростна кутия и планетарна предавка. При такова задвижване (4 × 2), в зависимост от предавката, автобусът развива максимална скорост от 61–98 км/ч. Автобусът е бил оборудван със сервоуправление.

Няколко хиляди автобуса Ikarus 66 бяха доставени в ГДР , където получиха прозвището "ракета" поради силния шум от двигателя. По време на реконструкцията те бяха оборудвани с местни шестцилиндрови дизелови двигатели, така наречените „Schönebecker” 6 VD 14.5/12 SRW от производителя на трактори VEB Schlepperwerk Nordhausen. Един автобус е използван в Москва за превоз на служители на СИВ .