В „Щастливей“ осемнайсет годишната влогърка Изабел разказва за пътя в живота си. Разказва за трудностите и радостите, през които е преминала до момента, за златните места и спомените от детството, както и за недотам щастливите мигове.
За себе си и за успеха като влогър казва:"Започнах от нулата. Не беше късмет. Беше упорство… Всеки има мечти, които иска да осъществи, но не всеки е готов да плати цената, за да ги постигне. Пожелавам на всеки да изгуби себе си и да се открие наново. Да започне отначало. Да се осмели. Да обича... себе си. Да щастливее!".