Светослав Константинов Минков е български писател и преводач. Наричан е Баща на българската фантастика.

 

Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Неговото творчество не е особено богато като обем, но е богато на идеи.

 

Първата си белетристична творба, фейлетона "Биномът на Нютон", Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Следи списание "Везни" на Гео Милев, с когото се свързва лично. От Мюнхен донася на главния редактор "хулиганските елегии" на Николай Марангозов. Чете и се сближава с Христо Смирненски и заедно издават "Календар Българан" за 1922 г.

 

Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само "игра на сенките", както е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез "страшните" места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. До голяма степен те са рожби на предварително изградена авторска теза. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпени главно от чужди автори, бързо секва.