Из "Адресът на любовта" (1984)

 

Максим Асенов

 

ПЪРВАТА ЛЪЖА

 

Съблазните, съблазните са много

и аз не искам да ги съдя строго.

За обич всеки е копнял навярно.

Но няма нищо, нищо по-коварно

ни за момчето, нито за момичето

от първото неискрено "Обичам те! ".

 

***

 

Понякога тя влиза много тихо,

невидимо зад бялото перде.

Ласкае те и нежно се усмихва,

а всъщност неусетно те краде.

Какво краде ли? Сребърни предмети

или грижливо скътани пари?

О, не! Краде това, което свети

във тебе и в сърцето ти гори.

Понякога в душата ти внезапно

ще влезе, ще разрови всеки кът,

след туй ще се измъкне безвъзвратно

и ще поеме лекия си път.

И уж от тебе не е взела нищо,

а ти усещаш странна празнота.

Студено като есенно огнище

сърцето ти трепери без мечта.

Понякога тя влиза през вратата

безмълвно или с тих и нежен зов,

невидимо ограбва ти душата

лъжливата, неистинска любов.