Априлското въстание от 1876 г. е част от големия Източен въпрос. В неговия основен проблем - борбата на балканските народи за свобода и независимост - се преплитат противоречивите егоистични интереси на Великите сили.

 

Като връхна изява на българската национална революция Априлското въстание се обуславя с историческа закономерност от всестранния икономически, политически и културно-просветен подем на българския народ през епохата на Възраждането. Редица поколения на пламенни родолюбци и вдъхновени дейци бяха отдали сили и способности, мъдрост и опит, целия си живот, за да подготвят пътя на националното възмогване и да изведат народа на решителна борба за освобождение.

 

Априлското въстание назряваше и във все по-задълбочаващия се конфликт между разлагащата се турска феодална държава и развиващите се буржоазно-капиталистически начини на производство и социални отношения. Този нов прогресивен процес проникваше все по-широко и в труда, и в организацията на производството, и в търговията. Всевъзможните препятствия от страна на разлагащата се феодално-деспотична система на поробителя, не бяха в състояние да го спрат.

 

Българското население от градовете благодарение на своите качества и енергия става главен двигател на стопанското развитие на нашите земи и носител на новите прогресивни отношения. За него освобождението на България бе жизнена необходимост и то трябваше да води упорита и тежка борба против феодалните окови и националното потисничество.