Спирах се и дълго гледах пурпурните сенки, хвърлени от сините кестени или светлолимоновите ивици, проточили се по вечерното небе зад Бен. Глупав и болезнено впечатлителен, страдащ страшно от "зелената" си младост, аз придадох на тази планина невъобразим символизъм; за мен тя представляваше недостижимото в живота.

 

Ако не можех да стигна върха, поне стоях в поза на презрително предизвикателство в подножието ѝ.