...Свършваше лятото. Взехме да се замисляме вече за училище. Но все пак от ранна утрин до късна вечер пасяхме биволиците и кравите, като избирахме такива места, дето имаше запазена още зелена трева. Лятото беше без дъждове, точеше се вече месец септември и всичко бе изгоряло от пековете: тревата пожълтяла и почерняла, земята напукана, навсякъде прах и прах. Само около изворите и покрай реките и потоците имаше запазена зеленина.

 

Бяхме се налудували. Защото и игрите омръзват...