Имало едно време един цар и една царица. Те си нямали деца, а така им се искало да си имат и толкова им било мъчно, че с думи не може да се изкаже. Ходили на поклонение в много страни, правили обети и дарения, но все напразно. Най-после царицата родила момиченце.

 

Направили хубаво кръщение. За кръстници на малката принцеса поканили седем от вълшебниците, които успели да намерят в страната. Така че всяка от тях, като даряла детето, както бил обичаят на вълшебниците по онова време, принцесата щяла да има всички дарби, които човек би могъл да си представи.